БАБА И ВНУК – ПОДБРАНИ ОПИТИ ЗА ПОЕЗИЯ
copyright © 2022 Мимо-Гарсия Стоянов Груев
© Издател – Фондация „Буквите“
ISBN 978-619-154-517-9
г., а тази снимка е от 16 февруари 1999 г., когато
съм имал първи рожден ден.
СТИХОВЕ НА БАБА МИ
Най-добрата приятелка на баба ми е Румяна Еврова – певица и вдовица на световноизвестния пианист проф. Николай Евров.
НА ПРИЯТЕЛКАТА МИ РУМЯНА Приятелко моя, тъй скъпа и нежна, за тебе, о Руми, си спомням в тоз час. Изпъкваш пред мен с душа белоснежна, сълзите не стихват, о плача с глас! И с мъка безкрайна аз думи намирам да изразя обичта си към теб, защото сега много ясно разбирам – от друг не получих твоя съвет. В тез няколко реда навеки ще грее една тъй голяма и странна тъга, която горчиви сълзи ще да лее във мойта разплакана, мрачна душа! /1955 г./
НЕДОВЪРШЕНО Доскоро беше зима и сняг валеше вън, и въздухът замрежен със зов зовеше нежен… /1954 г./
В ЕДИН НЕМИРЕН КЛАС За 7 клас, за 7 клас кой не е чувал от Вас? Задружен в тоз клас се живот живей и всеки волни песни за него пей! Притихва класът, учителят влиза в ръката с молив, тетрадка и книга… На бюрото сяда учителят драг – поглед той плъзга и мил, и благ. На първия чин е седнала Анка, зад нея се перчи таз весела Данка! Редуват се после Христина, Благой, зад тях е притихнал немирни Радой, а на последния чин тихо, в захлас по алгебра учи урок Атанас… Минава първият час, звънецът звъни, а в тоз 7 клас песен чудна ехти… Започва олелия, настава бъркотия, тенор приятен възвестява, че джазовата веч настава… Удари раздават се ритмични, започват нашите герои комични, но в миг… настава паника ужасна и прекратява се забавата прекрасна! Учителката бледа влиза и недоумява каква е тази страшна врява! И тез немирници остават наказани накрая. Поука давам и на Вас: Бъдете мирни, щом сте в клас! /1955 г./
СТИХОВЕ, ПОСВЕТЕНИ НА ЛЮБЧО
НА ЛЮБЧО – ПЪРВА ЧАСТ Помниш ли? Тъй скоро беше – В тебе страстен плам гореше. Аз обичам. Ти узнай, с чувствата ми не си играй! Знай, че може някой ден да те видя и победен! /1956 г./
НА ЛЮБЧО – ВТОРА ЧАСТ Име скъпо, безценно и мило, ти дълбоко в сърцето се впи, сякаш там приютила бях жило, та тъй често неравно то би. Аз обичах, аз страдах, копнеех, аз живеех във песни и смях, но под маската аз не умеех да проникна – за другиго пях! Аз те виждам чаровен, невинен, аз те знаех любящ и красив. Да, във всичко за мен бе префинен, ти звезда бе в живота ми сив. Аз бях сляпа, повярвах тъй лесно на коварната, светла звезда, а след туй във гърдите ми бясно затрептя за беда любовта. Колко бързо ти, Любчо, изгасна, Колко бързо премина страстта! Сякаш в статия мрачна прерасна, от която бледней младостта. Не такъв аз те виждах в мечтите, не такъв бе, не тъй аз те знам. Сякаш с тихия полет на дните отлетя и замря твоят плам! /1957 г./
НА ЛЮБЧО – ТРЕТА ЧАСТ Веднъж в живота бях истински щастлива и туй печално щастие дари ми ти, но още помня как усмивката игрива ведно с горещия ти поглед в мен пламти. Не ще узнам какво изпитваше тогава, но чувствах,че във мен бе жаден поглед впил, със смелите мечти ме хвърляше в забрава, но ето че напразно всичко бе градил. Там, някъде далече времето остана, когато страдах мечтаейки за теб… /1957 г./
СЕРИЯ РАЗОЧАРОВАНИЯ
РАЗОЧАРОВАНИЯ – ТВОЯТА МЛАДОСТ Ти си млада, толкоз млада, жадна за живот, мечти, но сърцето твое страда, страшна мъка го души. В теб животът се пробужда, бликат сили, блика плам, но на всички ти си чужда – знам това, о знам това… /1957 г./
РАЗОЧАРОВАНИЯ – ЖИВОТ Плах живот печален, жалък, бавно точещ се… А си млада, толкоз млада, да живееш искаш ти, но сърцето в мъка страда – неспирно го души. /1957 г./
РАЗОЧАРОВАНИЯ – ЛЮБОВ? Любов? Ще дойдеш ли ти някога при мен или все тъй ще отминават дните? Нима животът ми ще бъде мрак студен, без до мен да стигат на слънцето лъчите?! /1957 г./
РАЗОЧАРОВАНИЯ – ПОСЛЕДНИ ДНИ Последни дни! Летите вие със пролетния вятър в надпревара… О, страшна буря, ти си днес в разгара! /1957 г./
РАЗОЧАРОВАНИЯ – ЩЕ БЪДЕШ ЛИ? Ще бъдеш ли обикнат някога от мен – това е толкоз трудно да гадая… /1957 г./
РАЗОЧАРОВАНИЯ – МИНАЛО НЕЗНАЙНО Що значи любовта във този свят огромен? Не е ли на човека спътник неотклонен? Обичаш често ти горещо, всеотдайно – след време всичко чезне в минало незнайно. /1958 г./
РАЗОЧАРОВАНИЯ – ЖИВОТ II Животът скучно преминава, тъга и мъка ми навява… /1958 г./
РАЗОЧАРОВАНИЯ – ВЕЧЕР Вечер често се връщам сама все тъй тъжна, печална, смълчана… Пада гъстата, сива мъгла – и таз вечер дошла нежелана. /1959 г./
СЕРИЯ РАЗМИСЛИ
РАЗМИСЛИ – НА ВЕСЕЛИН Един от друг, уви, сме тъй далече. Какво таиш в сърцето си не знам, дори не бих могла и да отгатна – вълнение сладко или изпитваш мъка постоянна? А може би не чувстваш нищо вече? /1959 г./
РАЗМИСЛИ – ТВОЕ РЕШЕНИЕ Едва в началото бе нашият роман – но ти избра да сложиш край. Такъв е бил навярно твоят план, но и у жените има гордост. Знай! /1959 г./
РАЗМИСЛИ – ЗАЩО Защо сме толкова прикрити? Защо не признаваме когато обичаме? Тъй както вятърът отвява сразените от есента листа, така животът също отшумява… О, знай – под старостта превити ще съжаляваме горчиво за всеки миг пропуснат! /1959 г./
МОИ СТИХОВЕ
(Д)УМОЗАКЛЮЧЕНИЕ безполезни са думите, когато всичко друго в душите на хората е пресъхнало тъй отдавна, че и бог не може да си обясни какво се е случило... а и не ми се иска да припомням неуспешните опити на чедата му да бъдат щастливи... голяма разлика има между „не обичам“ и „не, обичам“. и май най-трудно човек заобичва себе си, защото е пълен с комплекси, които го мъчат. а мъчат ли го и му пречат. пречат да прогледне колко е достоен, ако бъде просто себе си. трудно ли казах? имах предвид невъзможно, ако не се промени.
И СЕГА ДА СИ ОТИДА И сега да си отида... На кого ще липсвам??? Със сигурност на тез, които ме използват всеки ден... Които „рекетират“ моето добро сърце и то раздава се... И сега да си отида... На кого ще липсвам??? На фалшивите другари... На приятелите в кавички... Дали да си замина и по този начин да ги изиграя?! Дали... Дали... Дали... Дали... Или да остана и в самота да се „гърча“ Ден по ден... Час по час...
ИСКАМ И НЕ ИСКАМ Искам хората да станат добри и състрадателни... Искам хората да станат благородни и чувствителни... Искам студените каменни сърца да се превърнат в горещи гейзери от любов... Искам да няма злоба в човешките сърца... Искам хората да стават сутрин с усмивка и желание за предстоящия ден... Искам хората да станат по-единни и усмихнати... Искам хората да разберат, че не парите правят те щастлив... ИСКАМ! Изведнъж обаче... Балонът от мечти се спука... Не искам да гледам намръщени хора... Не искам да гледам тъжни сърца и празни души... Не искам да гледам моята страна - пълна с хора без мечти... НЕ ИСКАМ и НЕ МОГА да гледам!
ОТКРИХ ПРИЯТЕЛ НОВ Оказва се, че приятелство с подаръци не се гради... Открих приятел нов, без нищо в замяна да съм му дарил... Разбира моята душа и проблемите, залегнали в нея... Дава ми съвети и повдига моето настроение...
КРАТКА ИСТОРИЯ ЗА ЛЮБОВТА Любовта в бизнес се превръща... Където няма чувства - хартийките играят дума.
*** уж любовта е присъща за младите, ала си е най-нужна на старите. хубаво е в последните дни да си заедно с някого...
БЕЗ ЧАДЪР И БЕЗ КАЧУЛКИ Името ти известно ми е само. Възраст, интереси - за мене са загадка. Срещнахме се на курса в късен следобед, навън валеше - подаде ми чадър (предвидливо яке с качулка имаш си), който ще ти върна следващия път. Усмихваш се - зъбите ти бели ме зашеметяват. Не се плаши, не съм маниак. Възхищавам се на всичко в теб, така те опознавам най-добре. Пишеш непрестанно, стараеш се и се справяш уникално. Аз съм „мъничко“ несръчен, помагаш ми и пак в раната сърдечна бъркаш с чарът ти престъпен. Ръката ти е топла, химикалката мазоли вече ти е подарила. Подай ми „лапата“ за поздрав и да се разходим под капките небесни без чадър и без качулки. Да бъдем заедно. Под синьото небе, разцепвано от гръмотевиците гласни. Дърветата люлеят се - като че ураган в мигом ще се появи. Не усещам вятъра - спокоен съм. Прегръдка? Не за друго - да се стоплим. Огън нямаме. Забравих - очите ми искрят за теб.
СТРАХУВАМ СЕ, НЕ СЕ БАВИ пожелавам си да мога някога на глас да изрека, че те обичам. страхувам се каква реакция от тебе ще последва. ще избягаш ли или по-близо ще се приближиш. стрелката трака, времето минава, припомняйки: „не се бави“!
РАЗДВОЕН, ИЗНЕРВЕН И ОГЛУПЯВАЩ ОТ ЛЮБОВ Мислите ми непрестанно са заети с неговия образ. Името му шепна и на сън (ако има такъв). От ранна утрин се треса от притеснение ще се засечем или не, отново ли ще се разминем?! Пак ли припознава друг за свой любим... Неспособен съм да продължа напред, но неспособен и чувствата си да му споделя. Раздвоен, изнервен и оглупяващ от любов... Задънена улица – преграда от собствена несигурност и колебание дали го заслужавам. Достоен ли съм или не? Оказва се, че май обречен съм на самота за цял живот... нали?!
НЕ МОГА не мога ли да се смаля? в дланта ти на топка да се свия... топлина в сърцето да усетя, обич да почувствам в душата си, тъй отдавна наранена?!
(Не)ПОЗВОЛЕНА ЛЮБОВ Не ме интересува правилно ли е (според теб или другите), обичам те! Може да ме сочиш и съдиш, околните - също, защото мъж на мъж в любов се обяснява, ала когато сърцето копнее, никой не може да му заповядва! За този стих се вдъхнових от изключителния сериал „Young Royals“, който препоръчвам от все сърце на всеки!
ТЯЛО красиво тяло, божествено дори. оформено добре, показващо на всички колко воля притежава онзи, който го е изградил. но тази мисъл е илюзия, по-искрено казано даже е лъжа. защото този с хубавото тяло не умее да се бори за своята любов... готов е себе си да предаде в името на обществени порядки. стремление към „голо“ тяло, а не му ли трябва и душа-партньор, ценяща усилията му кански?
РАЗМИНАХМЕ СЕ Разминахме се. Като пътници в различни мотриси. Две стъкла ни разделят, а по тях се стичат сълзите ни. Скърбим за общото минало и несъществуващото общо бъдеще. А бъдеще ще има. За всеки. Поотделно. Но не щастливо. Ще мислим един за друг. Но какво от това? Разминахме се завинаги и така... По-лесно е да се опитаме да се забравим. Да не се споменаваме. Да не се засичаме. Да не се обричаме на вечна мъка. На няколко пъти се припознавах в уличните силуети. Възприемах различни хора за теб. А се оказваха други - невзрачни, непълни. НЕ-ТЕБ.
НЯКОГА все очаквам трясък от затръшната врата. само че не зная кое ме притеснява повече - че той ще остане или че ще си тръгне... а някога се чувствах силен.
ДУПКАТА В СЪРЦЕТО МИ Тръгнах си с ръце в джобовете... Без да взема нищо от общия ни дом... Вървях по „самотните“ улици и си мислих... Как сгреших за теб... Как сгреших... Сълзите „текат“ от моите очи... Ще се надявам времето да излекува дупката в сърцето ми... Но надали...
НАГОРЕЩЕНА САМОТА Преди, когато те имах – никога сам не палих камина… Топлината от споделената обич, тъй достатъчна бе, дори в студените нощи… След края на уж вечните, а инак неизпълнени клетви – трайно захладня. Но не времето, а в душата ми виелици се настаниха. И тъй като не можех да се стопля – цепеница след цепеница слагах с надеждата за притъпяване на болката. Все толкова студено е, да знаеш…
ГОЛОТА студ земята сковава - хората сближава. дървесна голота, сгушени дружно голи топлят се и чакат новото начало през идващата пролет (и сезонна, и духовна).
ЛЮБОВНИ МЪКИ Обичаше го тя... Поглед не откъсваше от него... За всички бе така комично, а за нея в пъти по-трагично... Смееха ѝ се от все сърце, та даже той дори... А тя все повече и повече в „черупка“ се затваряше...
*** мисли за него сякаш е единствен на тази земя мъж за обичане.
НЕ Ѝ СТИГА Не ѝ стига, че е с него вечер. Иска да са заедно през цялото време и вярва, че това ще се случи, когато животът им приключи...
НА СБОГУВАНЕ На сбогуване оставя плик. Вътре няма писмо, а само една понамачкана четирилистна детелина. Да напомня, че късметът ще се върна. И отново ще се срещнат. Някога.
ЗАЩО ХОРАТА СЕ ПРОМЕНЯТ ПО-ЧЕСТО И ОТ СЕЗОНИТЕ? Припича се гълъбът - възползва се пълноценно от последните слънчеви дни... Очаква трошички от добрите души, но не го възприемайте като просяк, а като мислител самотен, който се чуди: „Защо хората се променят по-често и от сезоните?“.
ЕЖЕДНЕВНОСТ завива я. подпъхва одеялото, за да не ѝ духа. затваря прозореца, пуска завесите, за да не ѝ блести. оставя я да поспи. за цялото това старание има само една молба: да го обича. тя не го прави. никога не е могла да обича. да, разбират се. да, понасят се. да, живеят заедно. но обич... звучи ѝ твърде... как да кажем? - може би наивно. ежедневието при тях е да се гонят: той да бъде заобичан, тя да бъде независима. От какво? И тя не знае, но иска да е НЕ-ЗАВИСИМА. Нищо друго не я интересува. и все пак обича някой да я завива.
МОЛБА Моли за прегръдка от толкова отдавна, че вече си мечтае само и само да продължава да мечтае! Този стих го посвещавам на „леля“ Г.Ч. Дано скоро намери своето момче, защото заслужава голяма любов!
ЗАПУШВАМЕ САМОТАТА всички смятат, че ушите си запушваме със слушалки, когато търсим тишина, но това си е лъжа! залъгваме се с тях, че прогонваме самотата надалеч, а тя изцяло задушава ни: музика, преминаваща през пластмасова китайска изработка, чувана единствено от нас, неспособни да намерим друг... стоящ до нас.
ЗАПИСКИ ОТ БЛОГА
За финал съм подбрал материали от блога на баба ми Славка Лесидренска (псевдоним Слава Леси).
23.11.2010 г. Зимата идва
Настъпващата зима ми припомни една мъдра руска поговорка: „Няма лошо време, има лоши дрехи“. И ако вече сте почувствали първия студен полъх във въздуха, не му се сърдете, а своевременно извадете от гардероба си подходящите зимни дрехи. Спомняйте си от време на време поговорката. Тя важи за всички сезони.
27.11.2010 г. Почти като анекдот
Истинска случка, която звучи като анекдот
Двама достолепни старци пазаруваха в „Била“.
Пред щанда за колбаси този с пълната количка /беше сложил в нея два хляба и кофичка кисело мляко/ попита другия, който разглеждаше стоките с ръце в джобовете /явно, нямаше нужда от нищо/.
– Какво значи „Стара планина“?
– A… „Стара планина“ значи стара рецепта.
Слушайки този разговор, аз си помислих, че в това наивно обяснение има много истина, защото старите рецепти на БДС, по които се правеха колбасите, останаха завинаги в старите, отминали времена. А сега ми хрумна и друго – няма опасност
героите на този автентичен разказ да се разпознаят и обидят, защото от „пазаруване“ едва ли ще им остане време за сърфиране в ИНТЕРНЕТ…
20.02.2011 г. Идеи за настъпващата пролет
Пролетта идва. Доказателство за това са цъфналите кокичета, мартеничките по уличните сергии, отиващият си Малък Сечко…Подгответе балкона си – той ще бъде Вашият кът за отдих, извор на красота и хубаво настроение… Направете от него импровизирана цветна градина. Засадете ярки цветя във висящи саксии или сандъчета. Знаем,че зеленият цвят на растенията е полезен за очите; растенията почистват въздуха от въглеродния диоксид и отделят кислород, те ни доставят наслада и ни зареждат с енергия за целия ден.
И да не забравяме, че всеки цветен балкон ще внесе частица красота в нашия сив,шумен и прашен, но обичан град…
14.07.2011 г. Рецепта за дълготраен брак
Ето една рецепта за дълготраен брак:
голяма доза любов,
чаша веселие,
щипка ревност,
черпак честност,
паничка грижовност,
ведро съпричастност.
И един съвет: преди брака гледай с две очи, а след брака затвори поне едното.
05.10.2011 г. Нова стара схема за измами –
достоверен разказ
На улицата ме спират добре облечени мургав младеж и бяла млада жена. Любезно се представят за консултанти на швейцарска фирма, предлагаща на пазара най-новия си часовник. Показват ми го, поставен върху претенциозна черна кадифена възглавничка – кремава пластмаса и изкуствени камъни. Възкликвам. Цената му -само 500 лева! Питат ме бих ли го купила и за кого. Започваме да се надлъгваме.
Казвам,че бих го подарила с удоволствие на много скъп човек /нали и часовникът е скъп/. Възхищават се от отговора ми – може пък и да съм захапала въдицата… Оказва се обаче, че съм спечелила като подарък същия часовник! Питам се колко ще ми поискат за „подаръка“. Само 30 лева, които ще внесат като
данък, ми казват с голямо неудобство… Връщам ментето с думите: „Не приемам такива подаръци.“
Двамата се изсмиват, но вече не любезно, а злобно. Пропуснали са шанса да спечелят лесно 30 лева…
29.12.2011 г. Зима е…
Зима е – бяла и студена,
а сънувам пролет
топла и зелена….
30.12.2011 г. Капка любов
Капка любов…и цъфтиш.
Капка любов…и летиш.
Капка любов…и си значим,
но и раним…
01.02.2012 г. Няма лошо време, има лоши дрехи
Сибирските студове, сковали страната ни през последните дни, ми напомниха една мъдра поговорка, която чух преди години в Москва: „Няма лошо време, има лоши дрехи“. И тази поговорка не случайно е родена именно в страната на арктическите студове. Всички се надяваме прогнозите на синоптиците да се сбъднат и до ден-два температурите да се доближат до нормалните за този период от годината. Аз специално се осланям и на факта, че вчера беше Атанасовден по стар стил. А легендата гласи, че на този ден Св. Атанас облича бяла копринена риза, качва се на Балкана с белия си кон и се провиква: „Иди си, зимо! Идвай, лято!“.
Това поверие датира от векове, а тогава хората са празнували Атанасовден на 31-ви, а не на 18-ти януари.
26.02.2012 г. Зима
Зима – тъжна и мъглива…
Чакам пролет – цветна и красива…
15.03.2012 г. Дочут разговор
Пътувах в трамвай №20. Иззвъня мобилен телефон и притежателят му проведе следния разговор: „Снощи забравих да ти кажа, че вече си в групата на приятелите. Когато ти ми звъниш, аз ще ти звъня…А, да си забравил един чадър снощи у нас? Друго…друго…какво…какво…това беше…“
Сигурно вече сте се досетили към коя възрастова група се отнася господинът, провел този разговор. Не търсете обаче и капка ирония в разказа ми, защото това е животът…
26.06.2012 г. Откъси от книгата „Детство мое“*
(книга на Славка Лесидренска /псевдоним Слава
Леси/ – бел. авт.)
С дъщеря ми сме пред витрината на ловно-рибарско дружество.
– Мамо, какво е това?
– Вълк.
– Мамо, купи ми го! Само вълк нямаме вкъщи.
&
– Мамо, нали не ти се ядат пържени картофки?
– Ядат ми се.
– Щом не ти се ядат, аз ще ги изям.
&
Питат я дали бенката на носа ѝ е по рождение.
– Не погледнах когато се родих.
*„Детство мое“ е книга, съдържаща бисери на
майки ми и мен като деца, записани от баба ми.
29.06.2012 г. Откъси от книгата „Детство мое“
„Уча дъщеря ми да разпознава цветовете. Показвам ѝ сива дреха.
– Какъв е този цвят?
– Светло черен.“
&
„Четем „Мечо Пух“. Стигаме до балончето.
Дъщеря ми ме пита:
– Какво е било балончето?
– Синьо – отговарям.
– Не, не е било синьо. Щом страницата е бяла, и балончето е бяло.“
30.06.2012 г. Откъси от книгата „Детство мое“
„- Какво да ти купя за рождения ден? – питам тригодишния ми внук.
– Билети.
– За какво?
– За трамвай.“
&
„Взимам тригодишния ми внук от детска градина.
– Бабо, ти с кола ли си?
– Не.
– Значи…на въздух…“
16.09.2012 г. Първият учебен ден
КЛЮЧЪТ ОТ ДОМА, ТЕЛЕФОНЪТ И УЧИЛИЩЕТО
ПРЕЗ ПОКОЛЕНИЯТА
Детството ми премина във фамилна къща с двор в тих софийски квартал. Сега върху това „желано и престижно” място е построено бетонно чудовище, приютило стотина семейства. Няма помен от чистия въздух, зеленината, цветята, песните на щурците…Никога не сме заключвали къщата, никога не съм носила ключ, не съм чувала за кражби…
Помня такава случка: бяхме ученички във втори клас с моята приятелка и връщайки се от училище, решихме да си разменяме „злата” – обвивки от бонбони. Седнахме на улицата – сега оживен булевард, редовно споменаван, когато медиите съобщават за задръстванията в София – и се забравихме… Не помня колко дълго сме се наслаждавали на това приятно занимание, но помня, че по едно време се зададе майка ми. Нямаше викове, упреци, шамари, просто
ни прибра вкъщи. Беше спокойна, защото знаеше, че нищо не може да ни се случи…
Нямахме домашен телефон и никога не ни е липсвал – звънът му не е прекъсвал игрите ми, не ме е изтръгвал от сладкия детски сън…
***
Когато дъщеря ми тръгна на училище с две превозни средства, в продължение на няколко години я изпращахме и посрещахме, а на врата ѝ висеше шнурче с ключ. Контролирах я по домашния телефон, но това ставаше всеки ден по едно и също време. И когато не я намирах в уговореното време, изпадах в ужас…
***
Внукът ми тръгна на училище с мобилен телефон и с връзка ключове в джоба /ключ от блока, ключ от апартамента, ключ от бюрото, ключ от…/.
Но мобилният телефон дава измамно спокойствие на родителите му, защото никога не могат да бъдат сигурни къде се намира той по време на разговора, независимо какво казва. А той, естествено, най-често ги уверява, че е вкъщи и си учи уроците…
***
И утре хиляди първокласници ще потеглят към училище с букет в ръка, ключодържател и мобилен телефон в джоба.
От сърце им желая спокойно, щастливо детство и успех в учението.
18.10.2012 г. Откъси от книгата „Детство мое“
„- Бонбон ли си взе?– питам тригодишния ми внук.
– Тайно, без глас, на пръсти…“
&
„- Бабо, ти ми чети най-дългата и най-хубавата приказка на света докато аз спя.“
19.02.2013 г. Почти като анекдот
Звучи като анекдот, но е действителен случай:
Една трънска снаха изпратила свекърва си за кафе „три в едно“. Свекървата се върнала от магазина, натоварена с покупки. С двете си ръце едва придържала три чаши кафе. Е, след разясненията на снахата разбрала, че „три в едно“ означава вода, захар и кафе.
Сами си направете извода… Какво е обяснила снахата, какво е разбрала свекървата…
11.10.2014 г. Младост и старост…
Разхождах се в парка. Вниманието ми привлякоха две жени, хванати под ръка – едната 80-85 годишна, побеляла, съсухрена, другата – 18-20 годишно красиво
момиче. По всяка вероятност бяха баба и внучка. Погледът ми попадна върху ръцете им. Дясната ръка на старицата беше в гипс от китката до лакътя, пръстите – криви, деформирани от работа, от годините… На ръката, с която младата жена подкрепяше старата, блестяха ефектни старинни гривни. Дали някога не са украсявали ръката на бабата, вече загърбила всяка суета?
Младостта и старостта – ръка за ръка. Младостта даваше сила и кураж на старостта, старостта се оповаваше на младостта… Две ръце, два
символа…
20.02.2015 г. ЕГОСЕКСИЗЪМ – нова сексуална
ориентация
Наскоро мой познат, когото не без основание наричам Нарцис Нарцисов, сподели с мен: „- Когато гледам свои снимки, толкова много се харесвам, че
се вълнувам и се възбуждам. Аз съм против любовта, против брака, против секса, против децата. Жалко че съществуващите закони не ми позволяват да се оженя за самия себе си.“
– Боже мой! – възкликнах спонтанно. – Щом не си хетеро, не си гей, не си би, не си транс, не си метро, не си асексуален, какво си? Ти си ЕГОСЕКСИСТ!
13.03.2015 г. Петък, 13 – „отменената“ поличба – действителен случай
Петък, 13. Излезнах от нас за среща с приятелка. Не бях изминала и 20 метра, когато едра, черна улична котка ми пресече пътя. Ще ми се случи нещо неприятно – неволно си помислих, но тъй като закъснявах, продължих. Каква беше изненадата ми, когато същата тази котка се появи отново на тротоара и се върна обратно там, откъдето се беше появила.
Отдъхнах си. Котката отменяше проклятието – дадох такова тълкувание на случващото се и продължих към кафето. Скоро забравих и котката, и датата…
Видях се с моята приятелка в приятно заведение, поприказвахме, пихме кафе и си тръгнахме. Не бяхме изминали повече от 20 метра, когато тичешком ни настигна сервитьорката, за да ми даде забравения на масата смартфон, скъп подарък, на който още не бях се нарадвала и който съдържаше ценна информация…
Не вярвах на очите си. Ако се бяхме отдалечили малко повече и се бяхме смесили с тълпата, сервитьорката едва ли щеше да ни открие, за да ми върне тази ценна вещ. Котката беше „отменила“ поличбата си! Как да не съм фаталистка?!
20.03.2016 г. Откъси от книгата „Детство мое“
Пред фонтана в парка „Заимов“.
– Виж тази леля как се къпе и не плаче.
– Е, и аз ако съм дървена.
&
– Мамо, защо не ми купиш такъв часовник?
– Защото вече не се продават.
– Кога са се продавали?
– Отдавна.
– Защо и на мен не ми купиш „отдавна“?
&
– Хапни варен език, като масло е – подканвам я.
– Не е като масло, а като месо.
29.07.2017 г. България – Швейцария?! Забравете!
В безлюден централен столичен магазин се спирам пред щанд с разноцветни хавлиени кърпи, българско производство /слава Богу, липсва обичайният етикет Made in China/. Харесвам две и подавам пари на отегчената, сънлива продавачка. Чакам ресто от 5 лева. Когато поемам банкнотата, изпадам в шок. В ръката си виждам най-мръсната, най-мазната, най-парцаливата петолевка, при това лепена на няколко места с тиксо, за да не се разпадне. Като извадена от кофа за боклук. Учтиво моля продавачката да ми я подмени с по-чиста. Изръмжава ми, че няма и тъй като аз оставам непреклонна, тя тръгва към съседните щандове да търси „помощ“. Връща се и изсипва в шепата ми рестото на дребни стотинки. Представям си какво е казала на колежката си : „Дай ми 5 лева на жълти стотинки да натрия носа на една претенция.“ Разделяме се без довиждане – аз, възмутена от
поведението й, тя – в очакване на следващия досаден и нежелан клиент.
В съзнанието ми изплува споменът за статия, която преди години прочетох в едно чуждестранно списание. Авторът обясняваше защо бедната на полезни изкопаеми страна Швейцария е най-добрата държава в света. Всеки, пишеше той, от чистача на улицата до министър-председателя, е перфекционист и обича работата си – ето разковничето!
И си мисля, че да си продавач-консултант /модерна, но лишена от съдържание длъжност/ на красиви български хавлии не е най-низвергнатата професия на света, нали?!
12.08.2017 г. Почти като анекдот
В столичния базар ИЛИЯНЦИ съм и се надявам да намеря клон на Easy paу, за да платя висящи сметки.
Обръщам се към един продавач с въпроса:
– Тук, на базара, има ли Easy pay?
Мъжът ме гледа недоумяващо, замисля се и ми
отговаря:
– Не. Не познавам такъв. Няма такъв Изи пей.
За всеки случай се обръща към колежката си за
повече информация:
– Ти знаеш ли го?
– Не! – категорично отсича тя.
Благодарих за любезността и отминах, с надеждата
все пак някой да познава този мистериозен г-н Easy pay…
26.01.2018 г. Да си „сексуално насилван“ сякаш стана престижно
Напоследък сякаш стана модерно и доста престижно да заявиш публично, че си бил подложен на сексуален тормоз, но не вчера или онзи ден, а преди 10, 20, 30 и повече години… Няма значение, че не си имал куража и доблестта да изобличиш своевременно насилника, за да получи заслуженото наказание, а и да предотвратиш нови посегателства… Няма значение, че може би това „събитие“ е дало мощен тласък на бъдещата ти успешна кариера…
Вълната от признания и обвинения ми напомни много стар руски виц:
Разплакана жена тича по улицата и крещи:
– Я бесчестена! Я бесчестена!
– Где? Когда? – пита загрижен минувач.
– 20 лет тому назад! – отговаря тъжно „жертвата“.
13.09.2018 г. Гаф във ВИП Брадър
Снощи, 12 септември 2018 г., даскал Ники Кънчев проведе урок по краезнание в Килийното училище на VIP Brother. Облечен в сюртук, подходяща риза и папийонка, всепризнатият ерудит, обичан журналист и водещ боравеше успешно с речника от възрожденската епоха – папурчета, народност, класни одаи, моми и момци. Впрочем, учениците показаха „завидни“ познания и се чувстваха видимо неловко, обзети от страха, че могат да се изложат пред милионите зрители. Даскалът, за съжаление, излезна преждевременно от перфектно изиграната роля –
напускайки класната стая, той се сбогува със звучната италианска дума „чао“.
09.02.2019 г. Неизбежните житейски контрасти
Когато сутрин работоспособните обитатели на ж.к. „Младост“ 3 напуснат квартала, отправяйки се към работните си места, в комплекса остават основно две категории жители – млади майки и пенсионери.
Тук има много млади хора. Обичайна гледка са групите от модерни, млади жени с красиви детски колички. Срещат се навсякъде – в парка, по улиците, в магазините. Вниманието им към бебетата е впечатляващо и затрогващо.
Често срещам представители и на втората категория – това са прегърбени, немощни стари мъже и жени, които пъплят из комплекса с пазарски колички… Някога и те са разхождали гордо невръстните си отрочета, които, вече пораснали, са или в чужбина, или в други краища на страната, или просто нямат време за престарелите си родители.
А и пазарската количка си е улеснение..
И така с годините единият вид колички се заменя с другия. Добре, че са измислени тези от втория вид, защото все пак трябва да се яде – макар и по-малко, и по-скромно, но всеки ден…
31.08.2019 г. Да запазиш достойнството си
Пред входа на магазин „Кауфланд“ в ж.к. „Младост“ стоеше мъж на достолепна възраст – строен, спретнат, със снежнобяла брада и коса. Без да се натрапва, предлагаше на излизащите от магазина да върне количките. Някои отминаваха, други му ги оставяха. Не протягаше ръка, не просеше, просто предлагаше дребна услуга срещу дребни стотинки – 5, 20 и рядко 50. Оставих му количката, той ми се усмихна мило и ми благодари много любезно. Ако го видите, не го отминавайте – срещу малкия жест ще получите сърдечна усмивка и голяма благодарност, които ще стоплят сърцето Ви.