Една баба.
Един внук.
Стихове от времето, когато са били млади (тоест винаги), влюбени (сиреч постоянно) и (вечно) загубени.
Струва ми се, че това е достатъчно за началото. Но все пак не може така (също и не бива) да Ви оставям в неведение…
Всъщност бабата е моята баба Славка Лесидренска /псевдоним Слава Леси/, а „в ролята“ на внука съм аз.
Баба ми почина на 23 ноември 2021 година. Още тогава си обещах, че година след смъртта ѝ ще издам книга в нейна памет. Дълго мислих каква. Имах голям избор – като се започне от интересната ѝ следдипломна квалификация, чийто научен ръководител е покойният колос проф. Живко Сталев, мине се през статиите по право, чрез които подготвяше кандидат-студенти и се стигне до материалите от блога ѝ, който списваше десетилетие.
Но най-накрая прецених, че няма по-искрено от стиховете. Не само защото така мисля, а и поради причината, че и тя това ми казваше и ме убеждаваше да пиша стихове: добри, лоши (според другите) – няма значение, стига на мен да ми е леко на душата…
Имахме с баба ми мечта да имаме обща книга.
Започнахме даже роман. Имахме си и герои – тя бе Бабана, моя милост – Митан.
Бабана & Митан така и не се осъществи, но „Баба и внук – подбрани опити за поезия“ се! И се радвам много!
Целият живот на баба ми (в ролята ѝ на баба) премина през това да убеждава мен, че трябва да опитвам!
Исках да играя театър – записа ме на школа и заедно с мен обикаляше страната по фестивали.
Исках да правя предаване – включи се в него, продуцира го.
Исках да снимам филм – финансира го.
Исках да пиша – редактираше моите творби.
Беше (тъй трудно е в минало време) невероятно добър човек, който ме насърчаваше да пробвам и това, и онова, и третото, и петото, защото как ще
опозная себе си, ако не експериментирам с всичките си интереси?!
Тази книга събира нейни стихове (от пубертетния ѝ период), както и мои (не само от тийнеджърските години).
Сигурно се питате „Защо точно тези подбрани опити за поезия избрах?“.
Отговарям Ви директно – познавам я (надявам се най-)добре и знам какво би искала да е на преден план.
А за моите стихове – ами това е най-приемливото (както се пише по интервюта – СМЕЕ(я) СЕ).
Ако Ви е странна тази книга, въобще цялата идея зад нея, ще опитам да обясня ситуацията така това е книга-диалог между две души от различни поколения, но изпитващи общата нужда да се изразяват чрез стихове.